Читать сказки
Слушать сказки
Смотреть сказки
Размер букв: а б в г д
*Настройки сохраняются в Cookies


Главная > Белорусские сказки > Сказка "Норка-зверь"

Норка-зверь

Кажная из их из свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы); яго научили, як из яичка зрабить дварец, и наабарот, аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба было падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич, пасадив девушек, дерганув за канат; ён закалыхався, браты патащили. Як вытащили да пабачили диковинных красавиц, аташли ад их да и кажуть:

- Пустим канат, падымем брата, канат перярежим, нехай убьецца, а то ён нам не даст сих красавиц замуж.

Во, сгаварившись, пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што братья думають, узяв да и палажив камень, дерганув; братья падняли его высоко да и перярезали канат. Той камень упав и разбився. Ён заплакав да и пашов.

Ишов, ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья, загремев гром, полився дождь. Ён пришов к деряву, штоб захавацца пад ним; глядить, аж на том деряве маленькие птушки савсем измокли; ён изняв с сабе адёжу да и накрыв их, а сам сев пад деревам. Кали лятить птица, да такая вяликая, што и свет затмився: то было тёмна, а то яще патямнело. То — матка тых птушак, што накрыв царевич.

Прилятевши, тая птица як пабачила, што яё дятёшаты адеты, и кажа:

- Хто накутав маих птушак? — а дале, пабачивши царевича, и кажа:

- Ета ты зрабив? Спасиба табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все сделаю для табе!

Ён кажа:

- Выняси мяне на тей свет.

Яна гаворя:

- Зраби ж ты вяликий засек, налави всякай дичи да накидай туда, а в другую палавину налий вады, штоб было чим мяне кармить.

Царевич все зрабив. Тая птица, — взятши етат засек на сабе, а царевич сев у серядине, — палятела.

Лятевши чи багата, чи мала — вынясла яго, папращалась и палятела; а ён пашов да и пристав к аднаму партному у хлопцы: такий он быв абодранный, так перемянився, што и невдамет, што царский сын. Ставши у таго хазяина за работника, царевич начав распрашувать, што у их царстве и як? Той хазяин и кажа:

- Наши два царевича (бо третий прапав) привязли с таго света невест и хочуть жаницца, да тыя невесты упирують: хочуть, штоб им к вянцу нашить всякага платья, такога, як у них было на том свете, и без мерки. Царь звав всих мастяров, да не адин не бярецца.

Выслухавши все ета, царевич и кажа:

- Иди, хазяин, к царю и скажи, што ты нашиеш все па твайму ремяслу.

Хазяин и кажа:

- Чи мяне ж брацца за такоя платья? Я шию на простонародья.

Царевич кажа:

- Иди, хазяин! Я отвечаю за всё.

Той хазяин пашов. Царь быв рад, што нашовся хоть адин мастяр; дав яму денег, сколько ён хатев. Хазяин той, справившись, приходя дамов. Царевич и гаворя яму:

- Ну, мались богу да лажись спать; завтра все будя гатова.

Ён паслухав свайго парабка, лег спать.

Звярнуло с павночи. Царевич встав, пашов за горад — на поле, выняв из кармана тыя яички, што дали яму невесты, и, як научили яго, зделав из их три дварцы; вашов, пабрав у каждом их платья, вышав, звярнув тые дварцы в яички и пашов дамов. Пришовши, развешав платья на стяне да и лег спать. Рано праснувся хазяин, глядь — аж висить такоя платья, што ён и не видав! Все сяе златом, да серебром, да камнями самоцветными. Ён зрадовавсь, взяв панёс тоя платья к царю. Царевны, як убачили, што то платья, што у их на том свете, дагадались, што Иван-царевич на сем свете, переглянулись да и замовкли. Хазяин той, аддавши платья, пашов дамов, да не застав уже свайго дарагога работника. Ён пашов да пристав к башмашнику, да и таго паслав к царю, и той зарабив; только абхадив ён всих мастяров, и усе благадарили яго, што наживались чрез яго у царя.

Як абхадив царевич-работник всих мастяров, царевны палучили сваё желанье; у их всё платья было такоя, як на том свете; толька яны горько плакали, што царевич не приходя, а наравить, было нельзя, нада была вянчацца. Як сабрались к вянцу, меньшая невеста и кажа царю:

- Пазвольте мне, батюшка, пайти самой падарить нищих!

Ён пазволив. Яна пашла и начала дарить да приглядацца. Падходя к аднаму; як стала давать яму деньги, пабачила кольцо, што дала царевичу на том свете, и кольца сястер сваих (бо то быв ён!), — хватила яго за руку, и привяла яго в комнату, и кажа царю:

- Во той, што нас вывяз из таго свету! Братья, кажа, запрятили гаварить нам, што ён жив, и абещали пабить нас, кали мы скажем.

Царь на тых сынов рассярдився, наказав их, як сам знав; а после гуляли три свадьбы, и я там быв, мед-вино пив, в роте не было, а только па бараде тякло.

С этой сказкой также читают
Слушать
Лис и волк
Категория: Азербайджанские сказки
Прочитано раз: 142
Слушать
Ленивый Ахмед
Категория: Азербайджанские сказки
Прочитано раз: 96
Слушать
Лев и лис
Категория: Азербайджанские сказки
Прочитано раз: 87