Читать сказки
Слушать сказки
Смотреть сказки
Размер букв: а б в г д
*Настройки сохраняются в Cookies

Поддержать сайт можно на Boosty


 

Главная > Белорусские сказки > Сказка "Норка-зверь"

Норка-зверь

Прошу поддержать проект, либо придется его закрыть. Поддержать можно на Boosty здесь.

 

Царь звав всих мастяров, да не адин не бярецца.

Выслухавши все ета, царевич и кажа:

- Иди, хазяин, к царю и скажи, што ты нашиеш все па твайму ремяслу.

Хазяин и кажа:

- Чи мяне ж брацца за такоя платья? Я шию на простонародья.

Царевич кажа:

- Иди, хазяин! Я отвечаю за всё.

Той хазяин пашов. Царь быв рад, што нашовся хоть адин мастяр; дав яму денег, сколько ён хатев. Хазяин той, справившись, приходя дамов. Царевич и гаворя яму:

- Ну, мались богу да лажись спать; завтра все будя гатова.

Ён паслухав свайго парабка, лег спать.

Звярнуло с павночи. Царевич встав, пашов за горад — на поле, выняв из кармана тыя яички, што дали яму невесты, и, як научили яго, зделав из их три дварцы; вашов, пабрав у каждом их платья, вышав, звярнув тые дварцы в яички и пашов дамов. Пришовши, развешав платья на стяне да и лег спать. Рано праснувся хазяин, глядь — аж висить такоя платья, што ён и не видав! Все сяе златом, да серебром, да камнями самоцветными. Ён зрадовавсь, взяв панёс тоя платья к царю. Царевны, як убачили, што то платья, што у их на том свете, дагадались, што Иван-царевич на сем свете, переглянулись да и замовкли. Хазяин той, аддавши платья, пашов дамов, да не застав уже свайго дарагога работника. Ён пашов да пристав к башмашнику, да и таго паслав к царю, и той зарабив; только абхадив ён всих мастяров, и усе благадарили яго, што наживались чрез яго у царя.

Як абхадив царевич-работник всих мастяров, царевны палучили сваё желанье; у их всё платья было такоя, як на том свете; толька яны горько плакали, што царевич не приходя, а наравить, было нельзя, нада была вянчацца. Як сабрались к вянцу, меньшая невеста и кажа царю:

- Пазвольте мне, батюшка, пайти самой падарить нищих!

Ён пазволив. Яна пашла и начала дарить да приглядацца. Падходя к аднаму; як стала давать яму деньги, пабачила кольцо, што дала царевичу на том свете, и кольца сястер сваих (бо то быв ён!), — хватила яго за руку, и привяла яго в комнату, и кажа царю:

- Во той, што нас вывяз из таго свету! Братья, кажа, запрятили гаварить нам, што ён жив, и абещали пабить нас, кали мы скажем.

Царь на тых сынов рассярдився, наказав их, як сам знав; а после гуляли три свадьбы, и я там быв, мед-вино пив, в роте не было, а только па бараде тякло.

Прошу поддержать проект, либо придется его закрыть. Поддержать можно на Boosty здесь.

 

С этой сказкой также читают
Слушать
Ленивый Ойян
Категория: Австралийские сказки
Прочитано раз: 37
Слушать
Про каменные сердца
Категория: Австралийские сказки
Прочитано раз: 54
Слушать